За подготовката на менторите беше организирано тридневно семинарно обучение, което се проведе в Обучителната база на НСИ в с. Сливек, общ. Ловеч. Основните задачи бяха свързани с представянето и обсъждането на разработената методология за Менторската подкрепа във ВУИ „Христо Ботев”, с. Подем, с обсъждане на детайлите, свързани с тяхната предстояща работа, както и с изграждането на екипен дух, толкова необходим не само за тях самите, но и за момичетата от институцията.
Методиката беше детайлно обсъдена. Особено активно беше обсъждането на подхода „резилианс”. Поради това, че всяка една девойка, която е част от целевата група от възпитателното училище е преживяло травматични събития в детството си, от които са произтекли отрицателни последствия и разстройства на поведението и психиката им. Проблемът е в справянето с тези последствия, като при всяко момиче, пътят на това справяне е изключително индивидуално. То зависи от неговия характер, от психологическите му конструкти и специфики, от социалната среда, в която е живяло.
Тази способност на хората да се справят с травматични събития в живота си се нарича „резилианс“. Резилиансът у хората е способността да посрещнеш ударите на живота и не просто да оцеляваш, а да се развиваш и да вървиш напред, е идентифициран от професор Еми Вернер на остров Мауи. Тя осъществява продължителна изследователска програма, целяща да установи защо някои деца, израснали при на пръв поглед еднакви обстоятелства, се превръщат в наркозависими, престъпници или заболяват психически, а други се справят добре, постигат успехи в работните, социалните и емоционалните си отношения и в живота като цяло. Такива деца тя нарича „притежаващи резилианс“
Подходът резилианс обединява познание за хората, които справят и развива идеи, концепции, интервенции чрез които да се помогне на тези, които не се справят или има риск да не се справят. Подходът за резилианс е по-скоро нагласа, отношение, разбиране. Той е комплекс от нагласи, отношения, ценности, в центъра на които стои концепцията, че способността, капацитетът на хората да се справят е по-значителен, отколкото предполагаме и помагането има за задача да подкрепи човека да мобилизира своите ресурси и се справи с проблемите си. С други в помагането не се интересуваме основно от проблема, а от ресурсите, силните страни на човека. Това изглежда лесно, но в действителност, в сферата на помагащите дейности, вероятно и като проява на господство на т.н. медицинския модел, ние сме много повече ориентирани към това да открием,
При този подход ние предварително приемаме, че хората по-скоро се справят и ако не могат, то не се дължи толкова на „болестта, проблема” им, колкото на неизползване на ресурсите, които съществуват. Резилиансът е хуманистична, позитивно ориентирана концепция, базирана на оцеляването, на устойчивостта и справянето, а не на проблема и трудностите, и страданието, което те предизвикват. Нещо повече, този подход разглежда страданието и като фактор за закаляване, разбира се не самото страдание, а способността на човешкото същество, да приеме страданието, да го „преработи” и да продължи своя живот.Резилиансът позволява да погледнем и се отнесем към човека, преживял тежка травма като към личност, към човешко същество, не като към жертва. Необходимостта да подкрепим резилианса в човека, т.е. общият му капацитет за справяне, ни кара да го възприемем като субект, който гради своите отношения с другите, а не само като човек с проблеми, жертва на насилие, което често се случва в практиката на помагащите професии, концептуализирано от традиционната авторитарно-патриархална култура, или медицинския подход, навлязъл в повечето теоретични школи и чрез тях в действията на психолози, социални работници, възпитатели. Резилиансът е не толкова нов подход на работа, който може да се използва единствено от професионалистите, работещи с деца, а процес, който може да се управлява от всеки един човек, желаещ да помогне. В този процес дейно участие е необходимо да взема и самото дете. Тук се изисква голяма способност за преосмисляне на себе си и извличане на поуки както от провалите, така и от приятните изненади.
Въпреки че има много фактори свързани с резилианса, изпъкват три основни групи, които ги обединяват като цяло: 1.Сигурна основа, към която детето чувства принадлежност и усеща закрила. 2.Добро самочувствие, т.е. усеща необходимостта от своето присъствие и компетентност 3.Усещане за собствените си възможности, т.е. осъзнава контрола си върху нещата и в същото време знае силните си страни и ограниченията си.
Едно дете не се нуждае от няколко аспекти, за да бъде устойчиво. Едно дете може да бъде обичано (АЗ ИМАМ), но ако то няма вътрешната сила (АЗ СЪМ) или социални, комуникативни умения (АЗ МОГА), то не може да съществува резилианс. Едно дете може да има много голямо самочувствие (АЗ СЪМ), но ако то не знае как да общува с другите за разрешаването на проблеми (АЗ МОГА) и няма към кого да се обърне за помощ (АЗ ИМАМ), детето не е устойчиво. Едно дете може да е много комуникативно и да говори добре (АЗ МОГА), но ако то не е съпричастно (АЗ СЪМ) или няма модели за подражание (АЗ ИМАМ), няма отново резилианс. Резилиансът се образува като комбинация от тези аспекти.
Възприемането на този подход, подходът резилианс, от целия менторски екип, ще гарантира среда за общо позитивно въздействие, за промяна в нагласите на момичетата от ВУИ „Христо Ботев”, с. Подем, за успешната им бъдеща ресоциализация.