Да бъдеш ментор е огромно предизвикателство. Това не е просто някаква авантюра, която касае единствено теб, твоя личен живот, твоя собствен ден. Това не е, също така, някакъв обикновен доброволчески импулс, който те тласка към себеотдаване в името на другите. В никакъв случай, това не е единствуно път към другите, по който ти отдаваш собствената си енергия и в същото време приемаш тази на другите. Не би могло да се каже, че тази роля не и част от житейските експерименти на един човек. Съвсем не може да се каже, че това е срещата на „тъмното” със „светлото”, или сблъсък на два свята. Не е опит да се пишат рецепти по успешно живеене. Не е учене, не е възпитаване, не е помагане, не е оценяване. Може дълго да се уточнява какво точно не е „ментор” по смисъла на нашата идея. Но както и да се формулират усилията на нашите ментори, тя включва може би всичко онова посочено по-горе, но в същото време и нещо по-различно и по-необикновено. Десет ментори, събрани от средите на различни професионални сфери, възрасти, места на живеене, натрупан опит, умения и мечти, без да се познават един друг, се събраха за да тръгнат заедно по една непозната, за тях самите пътека, повярвали, че когато помогнеш на един човек, то няма как поне малко да не променяш света. Базвъзмездно, доброволно, с готовност да приемеш всички предизвикателства и да пребориш дори себе си.
Анелия Спасова – тази вдъхновена жена е секретар на Читалище „Съзнание”, с. Долни Вадин – едно малко селце кацнало на брега на Дунава, в което свършва пътя. Но пък от там започват мечтите й и всички онези прекрасни и осъществени идеи, които направиха нея и читалището, което ръководи национално популярна. Най-точното определение за нея е „общностен лидер”. Тя е авторът на движението „Село назаем”, с което даде мисия и смисъл на живеене на десетки млади хора, които станаха доброволци за цял живот.
Росен Хаджиев – интелектуалец, журналист, изследовател на живота. Той е онзи разказвач на добрите примери, който има таланта да „вижда” и „чува” онези истории, които могат да променят мисленето и нагласите ни, да те отласнат от сивотата на делника и да те накарат да мечтаеш. С умението си да усеща света със сърцето си, с владеенето на подхода „драма-театър”, с личната си необходимост да дава и да бъде полезен, той е ценен за всеки, до когото се докосне.
Линда Минкова – едно пораснало момиче, историк по професия, преодоляла тежстите и неблагополучията на детството си, устремена към светлината на бъдещето. Установила се в София, тя продължава да търси онези възможни и невъзможни вариантида да предава опита си, да помага и да облагородява, да засажда надежди и да се грижи те да порастват и разцъфват. Едно пораснало момиче, което можеше да има и друга, ужасно трудна съдба, но посочена и прегърната от съдбата знае, колко е важно да срещнеш правилните хора в правилния момент.
Марта Димитрова-Иванова – артист, танцьор, хореограф, който въвежда децата и младите хора в света на изкуството. Тя има таланта да разкрие свободата, себеизразяването, себепознанието с магията на танца. Няма по-красив начин да опознаеш някого, да видиш неговия най-красив образ, да разкажеш най-добре мечтата му от танца. И когато думите са безсилни, и когато светът е неразбираем и страшен – танцът е онова нещо, което може да те изрази по начин, по който всеки човек може да те разбере най-добре.
Станислава Йорданова – педагог, възпитател, личност. Тя е от онези „хвърчащи” хора, които не се страхуват, не се уморяват, не се оплакват, а действат. Всяко намерение превръщат в реалност, защото вярват в доброто и са готови на всичко, за да го намерят или да го създадат, ако то липсва. Преподавателската дейност й е подарила най-ценните човешки качества – търпение, разбиране, добротворство.
Галя Христова – секретар на читалище „…”, с. Бохот. И не само. Тя е е вдъхновяващ пример за това, че може да приоби деца, младежи и всякакви хора към знанието, културата и общностния дух. Тя е жената, която с професионалните си успехи може да „зарази” всеки, когото срещне, за да стане той част от мисия, която да служи на другите.
Гергана – успешен мениджър в просперираща фирма, еталон за успешност, компетентност и професионализъм. И в същото време, едно голямо, горещо и туптящо сърце, което улавя винаги потребността от любов. Посветена на добротворството, тя е онази неуморима жена, която е винаги там, където има нужда от помощ, винаги до този, който е в нужда. Без патос и фанфари, един истински скъпоценен камък вогърлицата на добрите хора.
Галин – експерт в IT- технологиите, отговорен и всеотдаен, той е човекът, който има способността да се посвещава, да обучава, да обогатява. Неговото присъствие дава онова безусловно доверие, от което всеки изпитва потребност. Един чивек-личност, който е богат с познания и опит, които е готов да подари на всеки.
Лидия Димова – биолог, научен работник, инструктур по йога. Един по-дълъг житейски път от реалната й възраст. Преминала през лаборатории и научни открития, през личен и професионален успех, но достигнала до духовни знания, докоснали вселената. Емоционална и деликатна, истинска и красива, тя е в състояние да поведе всеки човек по пътя на самопознанието, за да открие той за себе си светове, за чието съществуване не е подозирал.
Ваня Михова – музикант, част от Плевенска филхармония. Това е жената, която вярва, че всеки човек има мисия на тази земя. Тя знае, че е „различна” и не само с толерантността, добротата си и с усмивката си, но и с неповторимия си, невидим за другите начин да те „държи за ръка”, да „чува” мислите ти, да споделя преживяванията ти.