За въвеждането на иновативния подход за приобщаване и реинтегриране на момичетата от целевата група е необходимо разработване на методология, включваща детайлното прилагане на трите компоненти на иновативния подход: Менторската програма, Програмата за социални умения и Творческите дейности. Всеки неин компонент ще бъде разработен подробно, включително методите, етапите, задълженията на менторите и останалите специалисти. Тя ще съдържа информация за условията, критериите и провеждането на процедурата за подбор на менторите, изискванията за тяхната работа с целевата група, необходимите условия и техники за прилагане на трите компоненти. Методологията ще се основава на резултатите от проведеното предварително проучване за целите на проектното предложение и досегашния опит на сдружението кандидат и партньора. На Работна среща ще бъде обсъждана с членовете на проектния екип и всички специалисти, включени в проектното изпълнение. Това ще осигури общо разбиране за ефективното ѝ прилагане, екипна работа и постигане на планираните резултати.
В резултат на дейността, ще бъде подготвено методология на иновативния подход, необходима не само на менторския екип, който ще бъде сформиран и подготвен за работа с момичетата от целевата група, но и за специалистите, които ще се ангажират с изпълнение на останалите дейности. Работната среща ще даде възможност за детайлното й обсъждане и въвеждането ѝ от всички специалисти, включени в изпълнението на проекта.
Методологията се отнася към работата на всички специалисти, включени в проектното изпълнение, но преди всичко и за менторския екип, който ще работи директно с момичетата от целевата група.
Методите за разработването на методологията са: работа с информационни, аналитични и изследователски материали и документи, социален инженеринг, творчески разработки на иновативни подходи. За изпълнение на дейността е необходим специалист с необходимата експертиза в областта на педагогиката, психологията, работата с рискови групи и с опит в разработването на иновативни подходи в сферата.

МЕНТОРСТВО ЗА ПРИОБЩАВАНЕ
М Е Т О Д О Л О Г И Я
ЗА МЕНТОРСКА ПОДКРЕПА НА ДЕВОЙКИТЕ ОТ ВУИ „Христо Ботев”,
с. Подем, общ. Долна Митрополия, обл. Плевен
По проект „МЕНТОРСТВО ЗА ПРИОБЩАВАНЕ”
Изпълняван от Сдружение „Плевенски Обществен Фонд – ЧИТАЛИЩА”

ВЪВЕДЕНИЕ

Менторството е познато от векове като форма на обучение, личностно развитие, социална отговорност и проява на уважение между поколенията. В съвременния свят наставничеството придоби нови значения и концепцията разшири обхвата си, като даде тласък както на организациите, така и на отделните хора да се стремят към развитие и успех.

В по-голямата част от традиционните дефиниции за менторство, концепцията се възприема като продължителен процес, който включва установяване на силни междуличностни отношения между по-възрастен, по-опитен и компетентен експерт в определена област (ментор) и по-младо, по-малко информирано лице (менторстван/подкрепян). Основната цел на взаимоотношенията е да насърчи и подкрепи личното и професионално развитие на менторстваното лице, използвайки разнообразен набор от инструменти като: трансфер на знания, лични напътствия, коучинг и постоянна обратна връзка.

Едно творческо и задълбочено определение за менторството е предоставено от Gehrke, който обяснява концепцията през призмата на процеса на даряване. Менторството се разглежда като процес, който включва няколко етапа и е насочен към обогатяване на знанията и способностите на подкрепяния млад човек, както и към разширяване на мисленето и нагласите му. Менторството може да се разглежда като добре организиран и внимателно планиран процес, който включва трансформационен елемент при подкрепата на младия човек, който е менторстван и действа като парадигма за цялостното развитие и визия за живота на индивида. Характерно за менторството е това, че то преминава през няколко важни фази, включително съзнателното създаване на доверителни отношения и подкрепа, последвано от трансформационния етап от страна на менторствания, известен като “пробуждащата фаза”, и накрая етапа на благоприятна промяна в живота му, което води до непоколебимо желание да се този импулс, знание и подкрепа на другите. Менторството е сложен процес, който не се ограничава до професионално развитие и поведение в организационната среда, а по-скоро е ориентиран към сливане на личностното израстване и напредък с работата. Нещо повече: процесът на менторство е доказано полезен в различни области, включително академичната, бизнес и социалните области. Независимо от физическата настройка, менторството се смята за основен фактор за повишаване на академичните и професионалните постижения, както и за жизненоважен насърчител на устойчива самоличност и положителна самоизява.

Същността на менторството е извлечена от многото дефиниции и описания на менторските дейности в следващата графика:

  • ситуационно – на основата на експертиза на ментори и менторство, както и на проблемите, с които се сблъсквате;
  • организационно – менторите вероятно ще отбележат това като неформален процес на обмен на идеи, знания и практики;
  • формално – структурирано под формата на разработена програма, съдържаща цели и очаквани резултати;
  • неформално – което може да се развие естествено с течение на времето на основата на непосредствено общуване и личностно въздействие;
  • групово – в условия на работа в група
  • индивидуално – когато менторът и подкрепяния младеж имат индивидуални срещи

Днес менторството е признато като високоефективен инструмент за обучение и развитие и се използва широко в образователните институции, университети и бизнес корпорации, както и като мост между тях. Най-често тези програми са наставнически и основната разлика е в това, че те способстват преди всичко за професионалната реализация и професионалния успех на младите хора.

МЕНТОРСТВО ЗА ПРИОБЩАВАНЕ – ОСНОВНИ ПОСТАНОВКИ

І. Обща характеристика на менторство в подкрепа на млади хора с девиантно поведение, пребиваващи в институции

Менторството, което ще въведем в една от най-рисковите социални групи, към която е адресиран проекта, е процес на транслиране на знания, умения, социални ориентации и нравствени ценности. Настоящата методология ще очертае основните параметри на отделните етапи на въвеждане на иновативен модел за подкрепа на момичета (13-19 год.), които са с най-тежката наложена възпитателна мярка за противообществени прояви. Менторството в рамките в настоящата концепция се изразява преди всичко в подкрепа и въздействие на социално и личностно равнище.

Безспорно, всеки вид „менторство“ има огромно значение за неукрепналите млади хора, чрез грижа и подкрепа на по-знаещи, по-можещи, по-опитни хора, които не само наблюдават израстването им, но са стимулирали напредъка им. Силната необходимост за менторска подкрепа на тези млади хора произтича от това, че те са откъснати от семействата им, в случаите, в които имат такива, намират се в режим на пълна дистанция от общността и липсата на междуличностни контакти и отношения извън институцията са фактори, които изграждат бездна между корекционно-възпитателния процес и бъдещата им реинтеграция.

Редица изследвания доказват, че ефективното менторство постига резултати, не само в процеса на неговото реализиране, а в продължение на години, след неговата интервенция. Редица успешни личности признават ролята на своите ментори не само за своето кариерно, но и за личностното си израстване, за цялостните си житейски постижения. Менторските взаимоотношения водят до изграждане на сигурна социална ориентация, интелектуално развитие, изясняване на личностните цели и стратегии, изграждане на обективна самооценка и самочувствие.

Традиционната дефиниция за менторството, отчасти се припокрива с тази на наставничеството, с тази разлика, че наставничеството се прилага в процеса на усвояване на определена професия, а менторството се разбира като подкрепа в ценностната, социалната и личностна ориентация и изграждане на младия човек. То се като продължителен процес, който включва установяване на солидни междуличностни отношения между по-възрастен , по-опитен и компетентен експерт в конкретна област (определян като „ментор“ или „наставник“) и по-млад, по-незнаещ и неуверен млад човек („менториран“, „наставляван“ или „подкрепян”). Основната цел на цялата връзка е да насърчи и подкрепи личностното развитие на наставлявания индивид, използвайки разнообразен набор от инструменти като трансфер на знания, лични напътствия, коучинг и постоянна обратна връзка.

Менторството, за целите на нашия подход е вдъхновяваща двупосочна комуникация, която води до оптимален пренос на житейски познания и мобилизиране на личностните ресурси и изграждане на нови позитивни нагласи и качества. То е многопластов подкрепящ процес, включващ напътствия и защита, за да може младият човек да се адаптира сред динамично променящите се изисквания на реалния свят. Менторството съдържа и елементи на лидерство и моделиране на роли, така както във всички междуличностни взаимоотношения, осигуряващи на подкрепяните младежи мотивация и стремеж да преследват по-големи постижения и обществено приемливо поведение. То допринася за засилване чувството за самосъзнание, мотивация, саморегулация и емоционална интелигентност, а също така е и ключов определящ фактор за подобряване на кариерната дисциплина и напредък, развитие на лидерски умения и компетенции и засилено усещане за многообразие и приобщаване. Менторството, в последна сметка, е и психосоциална функция, възприемана като опора и насърчаване на личностното израстване чрез емоционални напътствия.

Успешното менторство се изгражда на основата на взаимно уважение и доверие, което съответства на сбор от характеристики на взаимоотношенията, близки до тези на родителя и на приятеля.

Какво не е менторът. Той не е учител, консултант, родител. Съществува необходимост от известна поверителност, за запазване на доверителните връзки.

Процесът на менторство може да бъде описан и определен по различни начини. Въпреки това, качественото и ефективно менторство е процес на персонализирано, целенасочено, организирано и поддаващо се на оценяване трансформиране.

– Персонализирано: всеки човек има различни потребности и процесът на менторство трябва да отговаря на тези специфични потребности.

– Целенасочено: менторството не може да бъде натрапена връзка. Да бъдеш ментор е доброволен избор, така както и да имаш ментор.

– Организирано: процесът не е първичен и спонтанен, базиран единствено на доброто желание и воля; той изисква определени условия и следва определени етапи.

– Поддаващо се на оценяване: менторството, също като обучението и преподаването, преследва определени цели. Важно е тези цели да се дефинират и да бъде възможно де се оцени тяхното постигане.

– Процесът на менторство е и мултифункционален. Той цели цялостно развитие и адаптиране на личността. Ефективното менторство носи ползи и за менторите и за наставляваните. Те получават напътствия и съвети, достъп до информация и услуги, много от които иначе не са достъпни за тях. Менторството им помага да преодоляват бариери, окуражава ги и повишава мотивацията им за промяна, а самите ментори получават удовлетворение от промяната в поведението и личностното развитие на наставляваните.

Менторските програми най-общо следват следните основни стъпки: Набиране и подбор на ментори: Желанието да си ментор не е достатъчно. Менторството изисква притежаването на определени общи характеристики, които следва да бъдат внимателно проверени. Менторството не е лесно и грешките могат сериозно да навредят както на ментора, така и на напътствания. Разбира се, съгласно проекта, менторът трябва да разполага със свободно време. На него/нея трябва да може да се разчита. Менторството изисква упоритост и издръжливост Определени черти на характера са задължителни.

Менторът трябва да притежава силен характер. Той/тя трябва да бъде позитивен и насърчаващ, но трябва да е способен да казва “не”. Менторът трябва да бъде едновременно дистанциран и чувствителен. Той трябва да направлява и съветва, без да изглежда снизходителен. Менторът никога не трябва да забравя, че неговата работа е да знае какво е нужно да направи наставляваният и при нужда да коригира действията му. Това е много важно. Менторът е морален съветник и терапевт и не е необходимо да поема отговорност или да управлява наставлявания. Разбира се, избраните ментори имат различен професионален и житейски опит, умения и знания и първоначално или продължаващо обучение трябва да се прилага индивидуално, в зависимост от конкретните потребности на всеки от тях. Въпреки това, винаги съществува най-малкото обща потребност всеки ментор, включен в обща програма: да познава темата на тази програма и да получи специфични знания в зависимост от контекста. Програмите за менторство, насочени към деца, ученици и студенти, новопостъпили на работа, хора с увреждания, имигранти, бежанци не са еднакви по своята същност. Нужно е съответствие между ментори и наставлявани: Естествено, намирането и свързването на подходящите хора не е точна наука. Но съществуват някои обективни факти, които могат да ни помогнат в тази посока. Когато потребностите от менторство са идентифицирани, главният въпрос е да се намери най-подходящият ментор. Процесът на ефективно намиране на ментор за съответния наставляван е основен по отношение на продължителността на отношенията на менторство. На първо място е потребността на бъдещия менторстван, неговите очаквания от отношенията с ментора, както и общите интереси помежду им. Освен това, други фактори като пол, възраст, езикови особености и др. са критерии, които трябва да се вземат под внимание. На последно място, изборът на ментор и наставляван трябва да удовлетворява и двете страни.

2. Етапи на менторския процес

2.1. Създаване на първоначален контакт ментор – менторстван „Откриване”: Първият контакт е особено важен, за да се постави основата на отношенията на менторство. Важен пункт: разговорите между ментор и наставляван трябва да са поверителни. На първата среща наставляваният трябва да има възможност да зададе всички въпроси, които желае. Основната цел на първоначалния контакт е да постави основата на плана за действие на менторството – с неговите основни цели и процедури, включително и начините на комуникация и честотата и продължителността на срещите. За този етап е характерно създаването на менторинг-двойка, предпоставка за създаване на бъдещи отношения и сключване на договор. На този етап се създава доверителна връзка, обсъжда се съвместната работа и се формират целите, по които ще се работи.

2.2. Създаване на отношения на менторство „Растеж”: Менторството е основано на потребностите на наставлявания, но е важно да се знае, че ефективните менторски отношения са винаги отношения на сътрудничество. Менторите и наставляваните се учат взаимно. И двете страни трябва да уважават другата гледна точка. Наставляваният трябва да определи от какъв вид подкрепа се нуждае, а не обратното. Менторите трябва да мотивират наставляваните да взимат сами решения. Отношенията на менторство изискват време. Но менторът не трябва да бъде продължително време на разположение на наставлявания. Те трябва да планират и работят съвместно. Менторът не трябва да се занимава с всички аспекти от живота на менторствания. Менторството трябва да бъде целенасочено. Конфиденциалността е ключов елемент на менторството. Отношенията на менторство трябва да са напълно поверителни. Изключително важно е да се спазват тези правила, за да може менторството да е ефективно. За този етап е характерно наставлявания да не се чувства сигурен. В резултат на създадената доверителна връзка, менторът се ориентира в проблемите му. Акцентът трябва да се постави върху силните и слаби страни на наставлявания, неговите знания и умения, лични качества, които да му повлияят да се развива самостоятелно. На този етап менторът прави качествена и адекватна оценка на потребностите на младия човек.

2.3. Приключване на менторството „Развитие на независимост”: Процесът на менторство е ограничен във времето. То е свързано с определена цел. Менторството не е оказване на подкрепа за цял живот. Дори в случай, че менторът и наставляваният продължат да контактуват, менторството трябва да приключи. Съществуват ред причини, поради които менторството трябва да завърши:

целта е постигната, отпаднала е необходимостта от по-нататъшно менторство; максималната продължителност на менторската програма е достигната. Ако целта не е постигната (или не напълно), двете страни трябва да се договорят дали да продължат процеса; наставляваният смята, че вече не се нуждае от менторство и решава да го прекрати. В този етап менторът насърчава наставлявания да показва това, което и научил и да го прилага в ежедневието си.

3. Характеристика на менторската дейност

  1. Основни принципи в работата на ментора

1.1. Споделяне на опит между ментор и получаващият менторска подкрепа, символизиращ двупосочна улица и е от полза за двамата партньори.

1.2. Равноправно партньорство – и наставникът и наставляваният спомагат за успешна взаимовръзка и добра атмосфера по време на партньорството.

1.3. Поставяне на реалистични цели – поставените цели трябва да са в съответствие с определеното време и да бъдат постижими.

1.4. Поверителност — участниците трябва да проявят дискретност и да не коментират наставника и наставлявания пред други лица.

1.5. Споразумение — макар че менторстовото е доброволно партньорство между двама души, в което и двамата партньори са дали устното си съгласие е необходимо да се изготви писмено споразумение, в което са описани правилата за сътрудничество. Съдържанието на споразумението може да подлежи на промяна по всяко време. Задачи и отговорности на ментора Едни от най-важните задачи на ментора са:

1.6. Да извършва системни наблюдения на поведението на наставлявания — диагностициране на потребностите, способностите и дефицитите му

1.7. Да води работна документация по случая

1.8. Да изготвя индивидуален план за работа с наставлявания – Да планира дейности свързани с развитието на интересите и способностите на наставлявания

  1. Ролята на ментора

Ролята на ментора може да варира значително поради различни методи на наставничество, разнообразни възможни цели на наставлявания, различен характер на менторските отношения и много други. Важно е всички заинтересовани страни да се уверят, че разбират съответните роли на ментора и наставлявания в дадената ситуация, за да могат очакванията да бъдат изпълнени и резултатите да бъдат оптимални. Следователно, ролята на ментора може да бъде ролята на личен съветник, довереник и помощник – роли на лична подкрепа, които могат да бъдат от голяма полза за напредъка на наставлявания. Определението на ментора включва допълнителния аспект на модел за подражание в личен смисъл.

  1. Отговорностите на ментора

След като дадено лице поеме ролята на ментор е наложително да следи отговорностите, произтичащи от този ангажимент. В зависимост от участието и вида на менторството отговорностите могат естествено да варират, следователно те трябва да бъдат картографирани, обсъдени и съгласувани с наставляваните от целевата група.

Задълженията на ментора могат да включват улесняване на комуникацията и поддържане на график на срещи или дейности, в които да участват с менторствания, за да им помогне да постигнат цел или да се подобрят в дадена област. Установяването и поддържането на достъпен и полезен начин за комуникация за всички страни може също да бъде отговорност на наставника.

Менторът може да поеме отговорността да мотивира и помага на наставлявания си, както и да го подкрепя емоционално, с доверие и уважение.

  1. Менторството като доброволческа работа

Доброволецът е личност, която допринася за обществото, като помага по различни начини, без да търси парично обезщетение, мотивиран вместо това от чувството за самоактуализация и по-силната връзка с обществото, което те подобряват. Менторството лесно може да се впише в това описание. Работата на менторите е изключително важна за благосъстоянието и развитието на общностите и организациите. Ползите от това да бъдеш ментор обаче надхвърлят ползите за обществото и общността, за да се разширят и върху самите ментори. В резултат на тяхната менторска работа те изпитват повишени нива на мотивация и вълнение за развитието на собствената си кариера и личен живот; менторите повишават своите умения за междуличностна комуникация и дори могат да подобрят качеството на собствената си работа и лични мрежи; освен това наставничеството носи на менторите по-дълбоко разбиране на бъдещите поколения и приликите и разликите между поколенията – умение, което може да бъде много полезно в личния и професионалния им живот. Естествено, менторите също усъвършенстват собствените си знания и разбиране за света, като помагат на другите да го разберат. Важно е, че менторите получават онова обществено признание, което трудно могат да постигнат единствено чрез постиженията в личните си кариера.

ІІ. ПОДХОДИ НА МЕНТОРСКАТА РАБОТА

Менторите могат да използват всякакви подходящи инструменти и техники, които владеят от своя професионален, социален и личен опит, стига те да са в контекста на личностното развитие и формиране на нравствени качества, знания, умения, ориентации. Препоръчително е всеки менторски метод да е съобразен с два основни подхода: ПОЗИТИВНАТА ПСИХОЛОГИЯ, РЕЗИЛИАНСА и БЛАГОДАРНОСТТА. Те във всички случаи ще подкрепят усилията на менторите да надграждат постигнатото до момента от корекционно-възпитателната работа на педагозите и възпитателите, работещи с тях във ВУИ.

1. Подход изграден върху основите на „Позитивната психология“

„Позитивната психология“, по своя смисъл е загрижена по-скоро за силните страни на личността, отколкото за нейните слабости. Като обща оценка на действителността, този подход е заинтересован повече от изграждането на най-добрите неща в живота отколкото от „поправянето“ на лошите (проблемите). Това не значи, че следва слабостите и дефицитите да бъдат пренебрегвани и/или отхвърляни, но той може да се разглежда като допълващ и разширяващ възпитателната работа и психологическата подкрепа в ВУИ, върху които са фокусирани усилията на педагогическия колектив.

Подходът за „позитивно въздействие“ съдържа три основни отправни посоки:

  • Както и да ни изглежда животът на една личност, доброто в него е точно толкова, колкото и лошото.
  • Доброто в живота не може да се разглежда като липса на лошото, на проблемите;
  • Добрият живот изисква свое собствено обяснение, индивидуално за всяка личност, за конкретния й начин на живот.

Този подход може да бъде наречен „подход за добър живот“. Той се основава на следните твърдения:

  • Повечето хора са щастливи.
  • Щастието е причина за добрите неща в живота, а не просто резултат от търсенето на щастие. Хората, които са доволни от живота, в крайна сметка имат дори повече причини да бъдат доволни, защото щастието води до желаните резултати в ученето и работата; до задоволителни социални взаимоотношения и дори до по-добро здраве и дълъг живот.
  • Повечето хора са устойчиви и гъвкави.
  • Щастието, силните страни на характера, както и добрите социални взаимоотношения са буфери срещу вредните ефекти на разочарованията и неуспехите.
  • Кризата разкрива характер.
  • Останалите хора имат огромно значение, ако се стремим да разберем какво прави живота да си заслужава живеенето.
  • Работата има значение, ако тя ангажира работника и осигурява смисъл и цел.
  • Парите имат все по-малък принос към благополучието, но те могат да купят щастие, ако ги харчим за другите.
  • Когато говорим за пътя към задоволителния живот, евдемонията бие хедонизма.
  • „Сърцето“ е по-важно от „главата“. Училищата ни учат на критично мислене, но те също трябва да ни учат на безусловна грижа.
  • Добрите дни имат общи характеристики: чувство на автономност, компетентност и свързаност с другите.
  • Добрият живот може да се научи.

Последното твърдение е особено важно, защото това означава, че щастието не е просто резултат на късмет при завъртане на генетичната рулетка. Има неща, които хората могат да направят, за да водят по-добър живот, въпреки че трябва да подчертаем, че всички те изискват да живеем (или да се държим) по различни начини … непрекъснато. Добрият живот е трудна работа и не съществуват преки пътища към устойчиво щастие.

Понятието „евдемония“ описва състоянието на щастие и благополучие, което идва от Древна Гърция, но задълбочено анализирано от Карл Юнг. В постмодерния свят чувството, че си задължен да си щастлив, някак иронично води до нещастие. Светът около нас е изпълнен с противоречия, препятствия, проблеми. Позитивният подход може да ни доближи до евдемонията, като се научим и да окажем помощ на другите при разпознаване на уникалността и силата ни, за да сме щастливи по своя уникален начин.

Защо е важно да развиваме силните страни?

Често се предполага, че хората, които постигат повече си поставят високи цели, в същото време, по-малко успешните си поставят скромни цели. Изследванията показват, че успешните хора знаят своите възможности и си поставят цели малко над тяхното ниво, докато по-малко успешните хора не знаят своите възможности и си поставят нереално високи цели. Всъщност, най-успешните хора строят личния си живот и кариера на базата на своите таланти и силни страни. Те намират роли, които им подхождат най-много и измислят методи за прилагане на талантите си в живота. Що се касае до слабите страни, те по-скоро ги държат под контрол, отколкото да ги развиват.

Класификация на достойнствата и добродетелите:

Този процес е завършил с определянето на 24-те силни страни на характера, т.е. механизми, позволяващи ни да постигнем добродетели (които се смятат за универсални качества и на които са придавали особено значение философи и религиозни мислители). И така, силните страни могат да се обединят в шест такива добродетели:

Мъдрост – тази добродетел обединява силните страни, свързани с получаването и използването на знания;

Мъжество – група човешки достойнства, касаещи проявата на воля за постигане на цели в условията на външно или вътрешно съпротивление;

Любов, хуманност – междуличностни силни страни;

Справедливост – граждански силни страни;

Умереност – тези силни страни ни защитават от невъздържаност;

Трансцендентност – тези силни страни ни съединяват с Вселената.

Позитивната психология различава силните страни на човека и талантите. Въпреки, че това различие не е много ясно, талантите се смятат в голяма степен за вродени и по-малко произволни. Съществуват твърдения, че силните страни се ценят в морала на различни култури, а талантите са извън морала. Освен това, талантите не се поддават така добре на развитие, както силните страни (малко вероятно е, Вие да подобрите Вашата скорост на движение така съществено, както безстрашието, оптимизма и др.). Човек може да разпилее своя талант или да го затрие, но ще бъде много странно да чуеш, че някой нищо не прави със своята благодарност.

Класификатора на добродетелите сумира и диференцира достойнствата и позитивните страни на личността в категории и подкатегории. Разпределението на достойнствата по категории изглежда достатъчно произволно. “Умението да прощаваш“, което сега се намира в „умереност“ е възможно да е по-уместно в „справедливост“. Благодарността, чувството за хумор и разбирането за красота, като че ли са слабо свързани с трансцендентност. Действително не e възможно, съотношението на силните страни и добродетелите да е било закрепено веднъж категорично и завинаги. Една от основните цели на позитивната психология можем да смятаме помощта към хората в определяне на своите лични достойнства. Личните достойнства са тези, които са свързани с Вашето „аз“ и Вие чувствате радост, когато ги откриете и използвате. Човек достига много бързо високо ниво в това, което засяга неговите лични достойнства, няма търпение да ги приложи, и изпитва въодушевление и вътрешна мотивация, когато ги използва. Когато личните достойнства са открити, те могат да бъдат използвани в работата, взаимоотношенията, играта и образованието.

Класификация на силните страни на личността:

  • Адаптивност (промяна в себе си в зависимост от изискванията на обкръжаващата среда, приспособяване, гъвкавост).
  • Активация (енергия, за да започнеш нещо и да го свършиш).
  • Аналитично мислене ( разбиране на причините и следствията , критично мислене).
  • Вяра (наличие на дълбоко вкоренени ценности, идеи, търсене на смисъла на живот).
  • Участие (помагане на другите да се превърнат в стабилни и успешни).
  • Въображение (креативност, оригиналност, нови идеи и концепции).
  • Хармония (способността да се намери обща основа, като се избягват конфликти).
  • Дисциплина (организация, способността да се впишеш във времето, реда и структурата).
  • Постижения (преследване на цели, производителност, удовлетвореност от постигнатото).
  • Значимост (голям стремеж към признание, напрегната работа).
  • Индивидуализация (възприемане на другите хора като личности и признаване на техните таланти, внимание към различията).
  • Интелект (способността да се мисли в много направления, интелектуални дискусии, решения).
  • Информация (активното придобиване на знания, любопитство).
  • Корекция (признаването на проблемите и способността да ги решим).
  • Комуникация (обяснение, изясняване, способността да се говори добре.)
  • Конкуренция (упорита работа, за да се постигне добър резултат, успех, желание за победа, в сравнение с другите).
  • Контекст (да видите историческите паралели, обективно да се оцени това, което се случва).
  • Максимализъм (увеличаване на личните и груповите нива на умение).
  • Образование (получаване на удоволствие от процеса на обучение, фокусиране върху подобряване).
  • Ориентация върху бъдещето (способността да се виждат възможности, насърчаване на другите към действие).
  • Отговорност (да бъдеш този, на когото могат да разчитат, много отговорности и задължения).
  • Отношения (създаване на близки взаимоотношения с хората).
  • Позитивност (ентусиазъм, оптимизъм, вълнение, стимулиране на другите).
  • Последователност (равно отношение, справедливост, загриженост по въпроси касаещи добро и зло).
  • Развитие (виждате потенциал в другите и да им се помага да го развиват).
  • Разсъдителност (правилните решения, задълбоченост, разглеждане на всички възможности).
  • Лидерски умения (способност за справяне с конфликти и кризи, способността да се поема отговорност).
  • Себеотстояване (самочувствие, независимо мислене).
  • Свързаност (свързване на идеи или събития в едно смислено цяло).
  • Стратегия (виждане на плюсовете и минусите, разбиране на ситуацията като цяло, развитието на адекватен план за действие).
  • Фокусиране (определяне на приоритети, създаване на направления, ефективност).
  • Умение да предразполагаш към себе си (бърз контакт с хората, създаване на групи/отношения).
  • Създаване на ред/подреденост/ (организация, координация, определяне на правилната комбинация от хора и средства).
  • Емпатия (разбиране на другите, създаване на поддържащи отношения).
  • Резилианс (способност не само да се възстановяват, но и да извличат сила от изпитанията….Прагматичното определение е способността на определен индивид или система да се развива и израства при много трудни условия).

2. Резилианс

Повечето от теоретиците се обединяват около определението, че резилиансът представлява човешката способност да се изправяш лице в лице, да преодоляваш и да ставаш по-силен или дори да се промениш в следствие на несгодите в живота. Всеки се сблъсква с тях; никой не е изключение. В английския език думата Резилианс /resilience/ отразява силата на тялото, устойчивостта на характера. Самата дума има латински произход и означава “скачам назад, подскачам, избликвам”. Използвайки я в психологията, тя придобива по-различно значение, като към устойчивостта на личността се добавя и възстановяване и изграждане наново, или това е способността на човека да се развива успешно при големи трудности. Тази способност обаче не е постоянна величина. Тя се променя в зависимост от конкретните условия и различните етапи от живота на личността.

Резилиансът у хората, способността да посрещнеш ударите на живота и не просто да оцеляваш, а да се развиваш и да вървиш напред, е идентифициран от професор Еми Вернер на остров Мауи. Тя осъществява продължителна изследователска програма, целяща да установи защо някои деца, израснали при на пръв поглед еднакви обстоятелства, се превръщат в наркозависими, престъпници или заболяват психически, а други се справят добре, постигат успехи в работните, социалните и емоционалните си отношения и в живота като цяло. Такива деца тя нарича „притежаващи резилианс“.

Резилиансът е хуманистична, позитивно ориентирана концепция, базирана на оцеляването, на устойчивостта и справянето, а не на проблема и трудностите, и страданието, което те предизвикват. Нещо повече, този подход разглежда страданието и като фактор за закаляване, разбира се не самото страдание, а способността на човешкото същество, да приеме страданието, да го „преработи” и да продължи своя живот. Резилиансът позволява да погледнем и се отнесем към човека, преживял тежка травма като към личност, към човешко същество, не като към жертва. Необходимостта да подкрепим резилианса в човека, т.е. общият му капацитет за справяне, ни кара да го възприемем като субект, който гради своите отношения с другите, а не само като човек с проблеми, жертва на насилие, което често се случва в практиката на помагащите професии, концептуализирано от традиционната авторитарно-патриархална култура, или медицинския подход, навлязъл в повечето теоретични школи и чрез тях в действията на психолози, социални работници, възпитатели. Резилиансът е не толкова нов подход на работа, който може да се използва единствено от професионалистите, работещи с деца, а процес, който може да се управлява от всеки един човек, желаещ да помогне. В този процес дейно участие е необходимо да взема и самото дете. Тук се изисква голяма способност за преосмисляне на себе си и извличане на поуки както от провалите, така и от приятните изненади.

Резилиансът е придобита сила и за професионалистите, които променят начина си на виждане на другия, а следователно и методите си на работа, позитивирайки и разширявайки тяхната практика. Това води до:

• Да не се виждат само проблемите, но също да се откриват и мобилизират ресурсите;

• Да се открива, извън множеството проблеми, личността, семейството;

• Да не се вземат предвид само симптомите – соматични или психични, а цялостната личност – физика и психика, недостатъци и качества, липси и реализации;

• Да се интересуваме от обкръжението и подкрепата, която то може да даде на дадена личност, която изглежда самотна;

• Да се преразглеждат проблемите в техния социален, икономически и политически контекст за по-доброто им разбиране и желание да се разрешат – в индивидуалния и семеен цикъл на живота, което отново им дава смисъл;

• Да се изостави идеята за фатализъм, напр. чрез предаване през поколенията, или чрез едно предопределение, считащо, че “всичко е изиграно” на дадена възраст или в резултат на дадено събитие, като се имат предвид възможностите за развитие и въпреки че това, което се е случило, не се изтрива;

• Да се заменят песимистичните прогнози, негативните съждения, обезценяването, понякога цинично с една реалистична надежда;

• Да се реализират в тясно сътрудничество с заинтересуваните истински стратегии за развитие.

Въпреки, че има много фактори свързани с резилианса, изпъкват три основни групи, които ги обединяват като цяло (Гилиган 1997):

1. Сигурна основа, към която личността чувства принадлежност и усеща закрила.

2. Добро самочувствие, т.е. усеща необходимостта от своето присъствие и компетентност.

3. Усещане за собствените си възможности, т.е. осъзнава контрола си върху нещата и в същото време знае силните си страни и ограниченията си.

Поради факта, че резилиансът се свързва с по-дълготрайни ефекти, той може да се използва като подпомагащ принцип при деца, които са станали жертва на неправди или пренебрежение и които може да се нуждаят от отглеждане в извън семейна среда (Гилиган 1997). „Резилиансът – умението да превъзмогнеш несгодите – може да се разглежда като качество от особено значение, което трябва да бъде насърчавано чрез грижи и напътствия и да бъде основната цел на тези грижи.“

Подходът, базиран на резилианса, е съсредоточен върху максимално увеличаване на вероятността за по-добро развитие на децата, чрез изграждане на защитна мрежа около тях. Тази концепция в голямата си част предоставя алтернативни методи за намеса, като фокусът е върху намирането на потенциално силни зони в цялостната система на детето.

Области за възможна намеса на професионалистите, които искат да изградят и стимулират резилианс според Стефан Ванденсфелд: „Неформална система за подкрепа, която в центъра си формира връзка на безусловно приемане на детето от поне един значим възрастен. Това приемане е може би основата, на която всичко останало може да се гради.“

Откриване на значението и смисъла. Това се отнася до духовния живот и религията.

• Някои социални умения и умения за разрешаване на проблеми; значението да имаш някакъв контрол върху това, което се случва в живота.

• Известно самоуважение, някои положителни представи за себе си.

• Известно чувство за хумор.

4. Източници на резилианс. За преодоляване на несгодите, децата използват три източника на резилианс наречени: АЗ ИМАМ, АЗ СЪМ, АЗ МОГА. Какво извличат от всеки един източник, може да се опише както следва:

АЗ ИМАМ

• Хора около мен, на които вярвам и които ме обичат безусловно;

• Хора, които ми поставят граници, за да знам кога да спра преди да е станало опасно;

• Хора, които ми показват да върша нещата правилно, по начина, по който те ги правят;

• Хора, които искат да се науча сам да върша определени неща;

• Хора, които ми помагат когато съм болен, в беда или трябва да науча нещо.

АЗ СЪМ

  • Човек, когото хората могат да харесват и обичат;

• Щастлив да правя добри дела за други и да им показвам загрижеността си;

• Изпълнен с уважение към себе си и към другите;

• Готов да поема отговорността за действията си;

• Сигурен, че нещата ще се оправят.

АЗ МОГА

  • Да споделям с другите неща, които ме плашат или притесняват;
  • Да намирам начини да се справям с проблемите, с които се сблъсквам;
  • Да се контролирам, когато усетя, че върша нещо неправилно или опасно;
  • Да преценя кога е подходящо да говоря с някого или да предприема действие;
  • Да намеря някого, който да ми помогне когато имам нужда. Едно дете не се нуждае от всички тези аспекти, за да бъде устойчиво, но един не е достатъчен.

Едно дете може да бъде обичано (АЗ ИМАМ), но ако то няма вътрешната сила (АЗ СЪМ) или социални, комуникативни умения (АЗ МОГА), то не може да съществува резилианс. Едно дете може да има много голямо самочувствие (АЗ СЪМ), но ако то не знае как да общува с другите за разрешаването на проблеми (АЗ МОГА) и няма към кого да се обърне за помощ (АЗ ИМАМ), детето не е устойчиво. Едно дете може да е много комуникативно и да говори добре (АЗ МОГА), но ако то не е съпричастно (АЗ СЪМ) или няма модели за подражание (АЗ ИМАМ), отново няма резилианс. Резилиансът се образува като комбинация от тези аспекти.

Седемте измерения могат да бъдат формулирани, както следва:

  • Здраве;
  • Образование;
  • Емоционално и поведенческо развитие: сигурна основа, приятелство/ положителни ценности;
  • Взаимоотношения със семейството и приятелите: сигурна основа/ приятелство;
  • Грижа за себе си и компетентност: сигурна основа/ социална компетентност;
  • Личност: таланти и хобита;
  • Социална представа: социална компетентност.

Обобщение на факторите, свързани с резилианса в училищния период, съответстват на личностни фактори свързани с резилианса:

  • усещане за компетентност и пълноценност;
  • вътрешен локус на контрол;
  • съпричастност към околните;
  • умения за справяне с проблеми;
  • комуникативност;
  • социалност;
  • независимост;
  • склонност към размисъл, не към импулсивност;
  • умение да се концентрира върху училищните занимания;
  • автономност;
  • емоционално изразяване;
  • чувство за хумор;
  • хобита;
  • желание и умение за съставяне на планове.

Как да насърчаваме резилианс при работа с хора, групи и общности?

Насърчаването на резилианс при индивидуалната работа с деца и младежи е сегмент от цялостния подход на ментора. Същото се отнася с еднаква сила и за групи и общности. Една притежаваща резилианс личност и/или общност умее да ръководи делата си, да се справя с възникващите проблеми и създава подкрепяща среда, с която да окуражава развитието на своите членове. Ето основните принципи за прилагане на резилианс в комуникацията и работата с момичетата от целевата група:

• Овластяване. Ключов принцип. Дайте на момичетата и тяхната група възможността да поемат отговорността за неща, които зависят от тях, при изпълнение на задачи, които вие самите сте им поставили.

• Вярвайте в тях. Не забравяйте, че отделните индивиди имат свои скрити потенциали, които при подходящи условия и външна подкрепа могат да бъдат изведени и закрепени.

• Уважавайте хората. Всички хора. Използвайте правилни обръщения. Обличайте се подходящо. Съблюдавайте традициите и социалните очаквания.

• Слушайте. Момичетата имат много какво да кажат за себе си и за света, в който живеят. Всяко едно от тях очаква да бъде изслушано.

• Инициирайте възможности за обучение за разрешаване на конфликти без прибягване до насилие.

• Насърчавайте дискусия за развитието на децата. Окуражавайте положителния подход към грижата за децата, който утвърждава резилианса.

• Погрижете се членовете на общността да притежават необходимите умения, които да гарантират оцеляване чрез генериране на доход по подходящ за съответното място начин. -Насърчаване на позитивното мислене. Както при децата – без етикети.

• Бъдете позитивни. Научете се да подкрепяте, а не да контролирате; да координирате, а не да управлявате; да информирате, а не да нареждате или поучавате. Вярвайте в момичетата. Те наистина могат да се справят с предизвикателствата на живота и притежават огромни личностни потенциали за това.

3. Благодарността

Елемент на менторския подход, който ще бъде апробиран и въведен при работа с една от най-сложните и най-рисковите социални групи е благодарността. Благодарността не е единствено акт в общуването, чувство и емоция. Тук ние ще я разглеждаме като състояние на духа, изразена като самоусещане, нагласи и потребност, които създават вътрешната ни хармония. Благодарността може да се разглежда и като феномен с трансформиращо влияние върху хората и обществото.

Как работи благодарността? Най-често тя се появява в усещанията ни, когато изживяваме нещо, което е ценно за нас. Нещо ни е дадено, което за нас е ценно. Не сме го купили. Не сме го заработили. Не е сделка. Не сме положили усилия за него. Просто ни е дадено. И когато осъзнаем, че получаваме нещо, което е наистина важно за нас и разберем, че ни е дадено без никаква цена, тогава благодарността спонтанно се надига в сърцето и спонтанно чувствам щастие.

Благодарността е съзидателна сила. Ако се проявява перманентно, а не само един ден от годината, тя може да сътвори повече добро в живота на всеки човек. Вероятно можем да наречем този начин на живот „отдаване на благодарност”. Благодарността се основава на идеята, че животът, изпълнен с благодарност, води до това да имаме повече неща, за които да благодарим. Ние сме способни да създаваме благословия в живота си чрез силата на ума и чрез избора, който правим. Нека разгледаме някои от начините за практикуване на благодарността.

Всеки човек, ако се вгледа в живота си, задължително ще открие доброто, което му се е случило или случва. Една стара поговорка гласи: „Там, където е насочено вниманието ти, там отива твоята енергия.” Това означава, че ние сме склонни да привличаме онова, към което насочваме вниманието си. Една добра идея може да постигне още повече, ако се изследва нейния потенциал за добро. Колкото повече добрини виждате и хвалите, толкова повече съзидателна енергия насочвате към положителните резултати. Дори в ситуации, които отначало изглеждат трудни или неприятни е възможно да съзрем добри неща, колкото и малко и малки да са те. Когато това добро се види, оцени и се отнесем към него с благодарност, то ще се умножи.

Особено ценно отношение към света и живота е да се благодари предварително за доброто, което е желателно да се случи. Съществува твърдение, което може да се формулира по следния начин: „Мислите в ума се възпроизвеждат във външния свят по свое подобие.” С други думи, човек помага за създаването на своя външен живот според това, какво създава във вътрешния – с мисли, вярвания, нагласи. Благодарността може да помогне да бъде създадено онова, което хората желаят. Вместо да се отлагат извисяващите чувства на удовлетворение за после, по-добре е да се изживяват тези добри чувства сега. Ако онова, което желаем, е по-благополучен живот, да започнем още днес да се чувстваме и да се държим като благодарен и проспериращ човек. По-голяма е вероятността това отношение да привлече като магнит благополучието към нас, отколкото живот със страхове, притеснения и негативни преживявания.

Изказването на благодарност в най-тежките ситуации е най-трудния начин, но и най-мощният от всички – да благодарим за своите трудности и предизвикателства. Когато се изправяме пред тях и ги преодоляваме, ние ставаме по-силни, по-мъдри и по-състрадателни. Един от най-добрите начини за изучаване на математика е да се решават задачи. Един от най-добрите начини да се подготвим за спортно състезание е да тренираме със силен съперник. Древна поговорка гласи: „Магарето може да носи тежък товар от сандалово дърво на гърба си и никога да не разбере, че товарът му е ценен.“

Хората понякога чувстват само тежестта на обстоятелствата и не виждат ценността на множеството различни дарове на живота. Когато трудностите бъдат преодолени, те ни правят по-силни. И тъй, ние благодарим не за самата трудност, а за силата и знанието, които идват в резултат на опита. Предварителната благодарност за това израстване помага не само да се преодоляват възникващите проблеми, но и да се усъвършенства личността.

Защо е важно разбирането за живеене с благодарност като част от Менторския подход? Момичетата от целевата група живеят в относителни дефицити, в сравнение с техните връстници. Част от тях са изоставени от родителите и са отглеждани в институции, други не са получили пълноценно родителство и обич от биологичните си семейства, но всички те, без изключение са лишени от най-елементарните човешки потребности от искрена обич, загриженост и топлина от близки хора. И така е преминало детството им, период през който са формирали основните си личностни психологически структури. Усещането за неравнопоставеност и съдбовна несправедливост към тях е доминанта в оценката на собственото им живеене. Независимо от грешките, и неприемливите избори, които са направили в тази незряла възраст, те все пак не са изгубили надеждата си за успешна перспектива. И когато са в процес на промяна, би било нездравословно да отричат живота си до момента, да натрупват единствено чувства за вина и за несполуки, а да изграждат възможно по-обективна оценка на своя собствен живот и собствена личност. Благодарността създава условия за изграждане на позитивно отношение към хора и събития от миналия и от настоящия им живот, които са имали положителен принос към съдбата им. Ориентирането им към благодарствена оценка към хората, които я заслужават, към жестове, събития и приноси не само ще ги направи по-чувствителни и съпричастни към доброто, но ще бъде фактор за промяната, към която се стремят.

Работата, общуването и въздействието върху девойките с девиантно поведение и настанени във Възпитателно-училище-интернат ще бъде по-ефективна, когато се приложат трите елемента на настоящата методология: позитивитизъм, резилианс и благодарност. Те ще се изразяват по различен начин и в различни моменти в процеса на общуване между менторите и момичетата от целевата група. Индивидуалният опит, личностните особености и уникалността на междуличностните взаимоотношения ще формират различен формат на прилагане на настоящата методология, който ще бъде предмет на наблюдение и анализ, в търсенето на ефективни и успешни техники за подкрепа на млади хора с подобни проблеми.

ІV. ОСНОВНИ ПОСОКИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЯ:

  • Изграждане на социални умения – да придобият по-добро разбиране за заобикалящият ги свят и развият своята социална адаптивност; да изградят повишена самоосъзнатост и подобрят способностите си, както и да развият позитивно отношение към индивидуални постижения;
  • Ценностно-нравствена ориентация, използвайки ценностния подход. След внимателно диагностициране да се определи кои лични ценностни ще се развиват и кои – коригират. Онези, които ще бъдат развивани да бъдат ориентирани към общосоциалните тенденции на обществото, но и съобразени с културните, етнически и личностни ценности, за да реализират адекватни модели на поведение, след престоя им в институцията.
  • Емоционална интелигентност: познаване и управление на собствените емоции, самомотивиране, разпознаване на чуждите емоции, трансформиране на емоциите, управляване на връзките с другите.
  • Личностно развитие /критично мислене, отговорност към собственото поведение и избори, волеви и мотивационни процеси/, развитие на различните личностни аспекти, в т.ч. коригиране на силно изразени слабости на личността, попълване на личностни дефицити;

Какво трябва да знаят менторите?

  1. Да са запознати с правилника на ВУИ „Христо Ботев“, с. Подем, който определя основните правила, задължения и права на момичетата от целевата група, пропусквателния режим на територията на институцията и други детайли, свързани със спецификата на институционалния режим.
  2. Да имат ориентировъчна информация за личната история на всяко момиче, за причините, които са довели до съдебното решение за прилагане на най-тежката възпитателна мярка, за психологическите и поведенческите им характеристики, за установените потенциали и техните силни страни.
  3. Да познават в детайли проекта „Менторство за приобщаване“ – неговите цели и очаквани резултати, методи и подходи за въвеждане на новата дейност във ВУИ „Христо Ботев“, с. Подем.

V. ДЕЙНОСТИ ЗА АПРОБАЦИЯ И ВЪВЕЖДАНЕ НА МЕТОДОЛОГИЯТА

  1. Регулярни посещения на девойките във ВУИ „Христо Ботев“ – неформални срещи-разговори;

Всяка среща има своята генерална тема, която може да бъде предварително планирана от ментора, но и може да е подсказана спонтанно от момичето, с което се работи. Пред вид на възрастовите характеристики, начина на живот и онаследените нагласи и поведения, тези проблеми са приоритетни. Срещата преминава в три основни фази, които могат да бъдат формално наречени: „споделяне“, „съветване“ и „договаряне“.

  1. Групови неформални сесии, с инструментите на неформалното образование;

Груповите сесии са подходяща форма за въздействие върху момичетата от целевата група, тъй като често те са склонни да копират, повтарят и огледално да подражават на групата. Когато едно твърдение, изискване или съвет бъде приет от групата, по-лесно се прилага в практиката. Формата на тази дейност ще се избира от менторите, съобразно интересите на момичетата от целевата група. Ще бъдат използвани интерактивни методи, подходи изведени от професионалната опитност на менторите и ще се осъществяват в рамките на регулярните посещения във ВУИ.

  1. Семейни ваканции;

Поради това, че част от момичетата нямат семейства, те прекарват ваканциите във ВУИ. Затова, в периода на официалните ваканции менторите ще организират кратки няколкодневни семейни ваканции, през времето на които момичетата ще могат да бъдат заедно с тях, в места за отдих, недостъпни за тях в момента и да имат своите организирани ваканционни дни. Тези семейни ваканции ще бъдат организирани в уикендите, в свободното време на менторите, с предварително подготвена програма. Тази дейност ще бъде съобразена с режима на ВУИ, поведението на момичетата от целевата група и всички необходими обстоятелства, даващи възможност за подобни отсъствия от ВУИ. Особено важен ангажимент на менторите е провеждане на разговори и подготовка на момичетата за периода след прекратяване на престоя им, особено в случаите, в които са навършили пълнолетие и те остават сами.

  1. Онлайн комуникация, съобразена с правилата и регламентите на институцията;

Без да има задължителен характер, онлайн общуването чрез социалните мрежи, е възможност взаимоотношенията между менторите и момичетата от целевата група да бъдат поддържани. Тази комуникация ще избягва дидактичния подход на общуване, но без да има задължителен характер ще способства за изграждане на междуличностни връзки.

VІ. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

МЕНТОРСТВОТО, което ще тества и въведе настоящата методология е предназначено преди всичко да вдъхновява, да подкрепя и да създава среда за споделяне и общуване между личности, реализирали в някаква степен собствения си професионален и личен план, развили готовност за съпричастие в среща с момичета, които в сложните си съдби са преминали лабиринт от изпитания, но притежаващи енергията и шанса да продължат напред към своето собствено щастие.

„Този документе създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от СДРУЖЕНИЕ „ПЛЕВЕНСКИ ОБЩЕСТВЕН ФОНД – ЧИТАЛИЩА” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.“